Споделено слово

     Животът на Земята е едно училище за всеки човек и всички взаимно растем и израстваме като се учим един от друг. В тази връзка всеки човек има нужда от духовен учител, който да му даде една искра от свещения огън на Вселената. При това всеки човек има родители и духовни наставници, които да му посочат правия път по който бива да върви, за да излезе на добър край, сиреч, да завърши правилно и успешно своята еволюция. Ония българи, които напуснаха родината си и усещат по-чувствително отдалечаването си от бащиното си жилище и страдат от носталгия, се нуждаят от ръководител с по-силна ръка, който да ги крепи по-здраво; от един глас, който да вълнува душата им. За такива душù е добре да се смирят, да се покаят и заработят за своето духовно съвършенство. Тогава Небето им изпраща един пратеник на Духа, който да ги упътва и ръководи. Срещата с такъв ръководител е голямо щастие за тях.
     Христос е казал: „Искайте и ще Ви се даде, хлопайте и ще ви се отвори“, но трябва да знаем как да искаме и как да хлопаме.

     Духовните учители и ръководители не са обикновени хора. В духовния път еволюцията е вечна.

     Във Вселената съществува борба между два принципа: Доброто и Злото. И двата принципа са духовни сили, които имат представители на нашата планета.
     Членовете на Бялото Братство притежават по-голяма мъдрост и сила и винаги излизат победители в борбата със своите противници. Много пъти хората стават несъзнателни оръдия на тъмните сили и работят против своите братя и против своя собствен напредък. Затова има два вида учители истински и лъжливи. Първите помагат на хората в тяхната духовна еволюция – вторите ги заблуждават и спъват. И тук е много важно духовното разпознаване. За тази цел Христос е посочил една мярка, чрез която да ги разпознаваме. „По делата – казва той – ще ги познаете моите служители и последователи.“
     Характерни черти в поведението на лъжливите учители са гордостта и егоизмът. Те са с по-напреднала еволюция, но съзнателно или не са станали оръдия на тъмните сили и причиняват големи пакости на обществата и народите. Много от тях са създатели на философски школи, основатели на религиозни ордени, писатели по окултизъм и т.н. Но така или иначе те могат само да повдигнат едно крайче от голяма завеса, която покрива тайните на Вселената.
     Истинският учител е съвършено свободен в пълния смисъл на думата и е достигнал до това състояние по свръхестествен начин. Той не бяга от света. Той живее посред съблазните и приема с благодарност всички страдания и изпитания и чрез оная психическа алхимия превръща материалното, променливото в духовно. Свободен е, защото той може да избяга от връзките на времето и преминава границите на пространството. Него не могат да го докоснат причините и следствията и индивидуалните задължения. Той е ръководител на своята съдба. Той има власт над себе си и е над ония, които е повикал да ръководи.
     Истинският учител трябва да бъде свободен човек. Да е простил всички неправди, понесъл е стоически своите тирани и противници, дал е всички жертви, забравил е всички страдания. Той е човек, който слиза на Земята, за да изпълни една мисия. Той е истински господар на своето тяло и има право да му наложи всякакви лишения. Неговото тяло е от пречистена материя, одухотворена от Божествения Дух.
Всички прояви на живота, в сферата дето е слязъл той, са израз на неговите грижи. Ако се грижи за растения, може на духа на известен вид от тях да придаде някое ново свойство. От животните получава деликатни усещания. Той лекува чрез творческите сили. Утешава обезнадеждените, изправя падналите, помага да напреднат предприемчивите и смелите, които не се уморяват от работа. Той, като погледне някое същество, го вижда каквото е всъщност: пороци, добродетели, минало, настояще, бъдеще – всичко е пред него. Полето на неговата власт и сила е обширно.
     Обикновено хората си мислят, че са свободни, но всъщност са роби на своите желания, страсти и грехове за разлика от оня, който в живота си се ръководи от правдата и добродетелта и не е роб на греха. Дух, Истина, Крила е троичността, в която пребъдва свободата на човека, затова Христос казва: „Истината ще ви направи свободни“.
По тия причини свободният човек има право да заповядва на себе си и останалия свят. Неговата сила внушава респект на всички. За него няма нищо скрито. Той получава тайните направо от устата на Отца, но по отношение на другите той не взема положение на господар. Той по право изпълнява волята на Бога.
     Той общува с тесен кръг от хора посредством закона на Любовта. Той действа непрестанно и тялото му е издръжливо, защото е чисто. Той работи и помага на другите. 

„Живот вечен.“ Тези две думи съдържат непрекъснат прогрес, в който интелигентността и силата не срещат никакви спънки. Живот на който началото на поетата храната и нейният край имат една и съща субстанция – Любовта; живот в който всички участващи се повдигат взаимно с увереността, че възлизат в една атмосфера, все повече и повече животворяща.

     Такова е състоянието на душата на свободния човек. Той действува извън времето, пространството и условията. Когато сваля товара от един, гледа да не товари с него друг и често сам се нагърбва с него. Той, както споменава Христос: „От оня, който няма, ще се вземе и това, което има.“ Той може да пише и в Книгата на Живота и да изменя индивидуалността и колективната карма.
     Небето ги лишава от тия дарби и ги дава на други скромни работници, за да ги оплодотворят в светлината за доброто на човешкия род и по този начин да принесат признателност и слава на Небето.
     Свободният често остава неразбран и не забелязват в него нищо необикновено. Други успяват да открият нещо в него, но неговият чист живот е един вид изобличение за тяхното поведение, започват да го ненавиждат и преследват. Трети виждат в него нещо мистериозно. Четвърти виждат тази светлина, но не в истинската ù същност, а го приемат като адепт, хипнотизатор и т.н. според науките, които те са следвали или според тяхната степен на съзнание. И само една много малка част вижда, чувства в него нещо необикновено и открива малко от неговата истинска същност. Те са именно онези, които един ден ще станат негови съработници.
     Свободният, достоен да бъде учител, за други е великотърпелив, вечността е пред него. Той използва помощите, които среща по своя път и подпомага всеки пробуден, като го озарява със светлина и неговото сърце се издига към лъчезарните пейзажи, върху които тихият блясък на вечността разгръща своята слава.
Никой не може да влезе в Небето, докато не срещне втори път човека, който му е дал да вкуси на земята от първичния нектар на Божественото.
     Най-верният знак, по който всеки може да познае своя истински Учител е онова вътрешно предчувствие, което е много по-силно от всички съмнения на ума. Истинският учител винаги влиза през вратата. Той не върви напред, а придружава своя ученик. Говори на неговия език. Работете казва той, защото сам той работи неуморно и непрестанно. Понасяйте страданията, защото понася без роптаене всички болки на душата и тялото. Когато е преследван той не се защитава, а отговаря на противниците си с материални благодеяния. Той винаги отвръща с добро на злото, което му причиняват.

   Учителят познава своя ученик и в този момент цялата Вселена млъква, защото „една изгубена овца е била намерена и спасена“.