От всяка тревичка от всяко листенце
с усмивка поглежда Твореца всеблаг,
оставил по нещо във всяко местенце
скрепено с явен – със Негов си знак.
А ние потънали в хаос бездрумен,
изгубили зрение, ясния слух,
живеем животец объркан – безУмен,
опърпан, безличен, бездушен и кух.
Но идва полека тук Новото време,
и то ще изчисти камарите смет;
ще сейне Божествено слънчево семе
и с радост ще диша Земята навред.
Ще стане наистина нова Земята,
когато Умът ни узрее в главата.
Автентичен препис Ваня Димитровска
Digital Art by Harald Dastis
10.09.2021